История на Български зъболекарски съюз
През първата половина на 20-ти век БЗС се утвърждава като авторитетна съсловна организация у нас. Основните въпроси, с които се занимава са: създаване на нормативна уредба, регламентираща упражняването на зъболекарската професия у нас; създаване на зъболекарски раздел в закона за опазване на общественото здраве; подобряване на зъболечението на децата, учениците и войниците чрез назначаване на зъболекари в гимназиите, полковете, първокласните болници, дивизионните болници и големите градски лечебници; установяване на връзка между хигиенно-профилактичните мероприятия и социално-битовите условия със заболяванията на зъбите; разкриване на висше учебно заведение по зъболекарство, като първото съсловно искане датира от 1906-7 г. и продължава до 1942 г. когато е създаден Зъболекарският отдел на МФ-София.
След Вторaтa Световна война през 1948-9 г. със закон са ликвидирани всички самостоятелни съсловни организации включително и Български зъболекарски съюз. Научни дейци от Стоматологичния факултет-София създават Научно медицинско дружество по дентална медицина - член на Съюза на научните медицински дружества в България.
Демократичните промени след 1989 г. дават възможност за създаване на професионално-съсловни организации у нас. През 1990 г. стоматолози от Пловдив подкрепени от колегите си от София и страната възстановяват Българския Стоматологичен Съюз /БСС/.
Начело като съпредседатели застават д-р Иван Антикаджиев, д-р Красимир Куманов, и д-р Ангел Бакърджиев.
Този период се характеризира със структуриране на доброволни начала и укрепване, на национална дентална организация, наброяваща около две хиляди членове. Узаконява се свободната дентална практика след 19 годишно прекъсване.
В периода 1992 – 1994 г. под председателството на д-р Кр. Куманов е създадена първата разработка - остойностяваща зъболекарския труд - важна предпоставка за въвеждане на здравно осигурителната система у нас, по- късно залегнала в Наредба № 5 на МНЗ, актуална и до днес.
До 1997 г. председател на БСС е д-р Антонии Гоцев, главен асистент от Стоматологичния факултет в Пловдив. Периода е характерен със нарастване на авторитета на организацията, сериозни дискусии относно модела на денталното здравеопазване у нас; и стигане до заключението, че седалището на БСС трябва да бъде в София.
От 1997 г. председател на БСС е д-р Живко Михайлов.
През 1998 г. е публикуван новият закон за съсловните организации, регламентиращ задължителното членство в съсловната организация на всеки практикуващ зъболекар.
Българския Стоматологичен Съюз (БСС) се пререгистрира и става Български Зъболекарски Съюз (БЗС).
Д-р Живко Михайлов е преизбран за негов председател два пъти до май 2005 г.
Започва се реална реформа в денталното здравеопазване, приватизират се ОСП и РСП, регламентират се нови взаимоотношения с НЗОК и др.
На редовно отчетно - изборния конгрес през май 2005 г. за председател на БЗС е избран д-р Николай Шарков.
Понастоящем редовните членове на БЗС наброяват близо 8 000 души, обединени в 28 районни колегии. Софийската районна колегия е най – голямата в страната със своите над 2300 члена.
И нека никога не забравяме, че за сто години в България е имало, само ЕДНА, национално отговорна организация на стоматолозите, независимо от нейното име……
…И историята на денталната медицина в България не е непременно история на организираната дентална медицина у нас. За добросъвестния историк на съсловието има обширно поле за изява.